жужа

[ʒuˈʒa]

жужа значение:

1. (пряко) Издавам монотонен, трептящ звук при летене (за насекоми като пчели, мухи, бръмбари).

2. (преносно) Издавам тих, смесен шум от множество гласове или звуци.

Ударение: жужа̀
Част на речта: глагол
Сричкоделение: жу-жа
Вид: несвършен
Преходност: непреходен
Спрежение: II спрежение
Видова двойка: жужна

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на жужа

(пряко)

Около кошера жужаха стотици пчели.
В стаята досадно жужеше една муха.

(преносно)

Тълпата жужеше от нетърпение преди концерта.

Синоними на жужа

бръмча, бъзкам, шумоля, гъмжа

Антоними на жужа

мълча

Как се пише жужа

Грешни изписвания: жужя, жожа

Глаголът е от второ спрежение. В 3 л. мн.ч. формата е жужат, а не 'жужят' (тъй като 'ж' е винаги твърда съгласна в съвременния български книжовен език).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:звукоподражание

Ономатопея (звукоподражателна дума), имитираща звука, издаван от крилата на насекоми.

Употреба

Чести словосъчетания:

пчелите жужат
ушите ми жужат