дудна
[ˈdudnɐ]
дудна значение:
1. (разговорно) Говоря тихо, неясно и монотонно; мърморя недоволно.
- Ударение
- ду̀дна
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- дуд-на
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на дудна
(разговорно)
- Дядото седеше на пейката и си дуднеше нещо под носа.
- Престани да ми дуднеш на главата за тези пари!
Антоними на дудна
Как се пише дудна
Грешни изписвания: додна
Коренната гласна е у. Спрежението е трето (той дудна, те дуднат).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:неизвестен
Вероятно звукоподражателна (ономатопеична) дума, сродна със сръбското *дудати* и диалектни форми. Изразява монотонен, глух звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дудна под носа си
- дудна на главата