бучене
[buˈt͡ʃɛnɛ]
бучене значение:
1. (общо) Издаване на силен, продължителен, нисък и монотонен звук (от вятър, вода, огън, машини или тълпа).
2. (медицина) Субективно усещане за шум в ушите или главата.
- Ударение
- буче́не
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бу-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (като абстрактно понятие), бучения (рядко)
Примери за използване на бучене
(общо)
- Чуваше се страшното бучене на бурята навън.
- Монотонното бучене на двигателя го приспа.
(медицина)
- Пациентът се оплаква от постоянно бучене в ушите и световъртеж.
Синоними на бучене
- тътнете, гръм, шум, шум в ушите, тинитус
Антоними на бучене
Как се пише бучене
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буча
Отглаголно съществително име от звукоподражателния глагол 'буча' (издавам силен, монотонен звук).
Употреба
Чести словосъчетания:
- бучене в ушите
- глухо бучене