бляскав
[ˈbʎaskɐf]
бляскав значение:
1. (пряко) Който излъчва силна светлина, сияние; лъскав, искрящ.
2. (преносно) Който се отличава с великолепие, разкош или голям успех.
- Ударение
- бля̀скав
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бля-скав
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бляскави
Примери за използване на бляскав
(пряко)
- На шията ѝ имаше бляскав диамант.
- Бляскавата повърхност на езерото отразяваше слънцето.
(преносно)
- Тя имаше бляскава кариера в операта.
- Организираха бляскаво тържество за юбилея.
Синоними на бляскав
Как се пише бляскав
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блѣскъ
Произлиза от корена 'блясък', свързан със старобългарското *блѣскъ. Наставката '-ав' указва наличие на качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бляскава победа
- бляскаво бъдеще
- бляскав успех