Енциклопения на българския език

скромен

[ˈskrɔmɛn]

скромен значение:

1. (линостна характеристика) Който не обича да изтъква заслугите и качествата си; който не е взискателен и е сдържан в поведението си.
2. (количествено) Който е малък по размер, количество или значение; обикновен, беден.
Ударение
скро̀мен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
скро-мен
Род
мъжки
Мн. число
скромни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скромен

(линостна характеристика)
  • Той е много скромен човек и никога не се хвали с успехите си.
  • Въпреки богатството си, водеше скромен живот.
(количествено)
  • Живееха в скромна къща в края на селото.
  • Вечерята беше скромна, но вкусна.
  • Имам скромен принос към този проект.

Как се пише скромен

Грешни изписвания: скромин, скрумен
В мъжки род единствено число окончанието е -ен (скромен), а подвижното 'е' изпада в множествено число (скромни).

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:kroma / krom
Етимологията е дискусионна. Едната теза я свързва със старочешкото 'skrovny' (скрит, запазен), а друга - с корена *krom- (край, граница), т.е. човек, който си знае границите. Възможна е връзка и с диалектното 'скромя се' (усмирявам се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • скромен принос
  • скромен подарък
  • скромно облекло
скромен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник