Енциклопения на българския език

блестящ

[blɛˈstʲaʃt]

блестящ значение:

1. (пряко) Който излъчва силна светлина или отразява светлината с ярък блясък.
2. (преносно) Който се отличава с изключителни качества, талант или успех; великолепен, превъзходен.
Ударение
блестя̀щ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бле-стящ
Род
мъжки
Мн. число
блестящи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на блестящ

(пряко)
  • На пръста ѝ имаше блестящ пръстен с диамант.
  • Слънцето се отрази в блестящата повърхност на езерото.
(преносно)
  • Тя направи блестяща кариера в медицината.
  • Изпълнението на пианиста беше блестящо.

Как се пише блестящ

Грешни изписвания: блестяш, блестащ

Думата завършва на , тъй като е образувана от сегашно деятелно причастие (наставка -ящ/-ащ). Проверката се прави с формата за женски род: блестяща (чува се ясно 'щ').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бльс-тѣти
Произлиза от сегашното деятелно причастие на глагола 'блестя'. Коренът се свързва с праславянската форма *blьstěti, сродна с литовското 'blizgėti' (блестя) и старовисоконемското 'blick' (блясък).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • блестящ ум
  • блестящ успех
  • блестящо бъдеще
  • блестяща победа
Фразеологизми:
  • блестящо отсъствие