Енциклопения на българския език

триумфален

[triumˈfalɛn]

триумфален значение:

1. (Пряко) Който се отнася до триумф (победа); свързан с отдаване на почести при голяма победа.
2. (Преносно) Който изразява голяма радост, гордост или тържественост от постигнат успех.
Ударение
триумфа̀лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
три-ум-фа-лен
Род
мъжки
Мн. число
триумфални
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на триумфален

(Пряко)
  • Римският император премина през триумфалната арка.
  • Триумфално шествие.
(Преносно)
  • Тя хвърли триумфален поглед към съперниците си.
  • Триумфален успех на сцената.

Синоними на триумфален

Антоними на триумфален

Как се пише триумфален

Думата се пише с у (триумф), съгласно латинския оригинал triumphus. При членуване в мъжки род се пише пълен член -ят (триумфалният), ако е подлог, и кратък , ако е допълнение.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:triumphalis
От латинското 'triumphalis' (отнасящ се до триумф), произлизащо от 'triumphus' (тържествено влизане на победоносен пълководец в Рим).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • триумфална арка
  • триумфално шествие
  • триумфален марш