Енциклопения на българския език

сияен

[siˈjaɛn]

сияен значение:

1. (пряко) Който излъчва силна светлина; блестящ, лъчезарен.
2. (преносно) Който изразява голяма радост, щастие или красота; възторжен.
Ударение
сия̀ен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
си-я-ен
Род
мъжки
Мн. число
сияйни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сияен

(пряко)
  • Над планината изгря сияен слънчев диск.
  • Залата беше осветена от сияйни полилеи.
(преносно)
  • Тя го посрещна със сияйна усмивка.
  • Бъдещето пред тях изглеждаше сияйно.

Антоними на сияен

Как се пише сияен

Грешни изписвания: сияин, сияйен, сйяен

В мъжки род единствено число думата завършва на -ен (сияен). В множествено число се появява й: сияйни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:sijati
Произлиза от глагола 'сияя' (старобългарски *sijati - светя, блестя) + наставка '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сияйна усмивка
  • сияен поглед
  • сияйно бъдеще
сияен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник