бликане
[ˈblikɐnɛ]
бликане значение:
1. (пряко) Силно, напорно изтичане на течност на струя.
2. (преносно) Внезапна и силна проява на чувства, енергия или идеи.
- Ударение
- блѝкане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бли-ка-не
- Род
- среден
- Мн. число
- бликания
Примери за използване на бликане
(пряко)
- След пробива се чу само силното бликане на вода от тръбата.
- Бликането на кръвта беше спряно с турникет.
(преносно)
- Всички усетиха бликането на радост в гласа му.
Как се пише бликане
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бликам
Отглаголно съществително от 'бликам'. Вероятно звукоподражателен корен.