изблик
[ˈizblik]
изблик значение:
1. (пряко) Внезапно и силно изригване или потичане на течност, светлина или друга материя.
2. (преносно) Внезапна, силна и неудържима проява на чувство, настроение или творческа сила.
- Ударение
- ѝзблик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-блик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изблици
Примери за използване на изблик
(пряко)
- При пробива на тръбата се получи мощен изблик на вода.
- Слънчевите изблици могат да повлияят на комуникациите.
(преносно)
- В изблик на гняв той счупи телефона си.
- Това стихотворение е плод на внезапен творчески изблик.
- Изблик на смях огласи стаята.
Антоними на изблик
Как се пише изблик
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бликам
Отглаголно съществително, образувано от представка 'из-' и корен, свързан с глагола 'бликам' (теча силно, струя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изблик на гняв
- изблик на радост
- творчески изблик
- слънчев изблик