Енциклопения на българския език

струене

[struˈɛnɛ]

струене значение:

1. (общо) Действието по глагола струя; непрекъснато течене, леене на струя (за течности, газове, светлина или частици).
Ударение
струѐне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
стру-е-не
Род
среден
Мн. число
струения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на струене

(общо)
  • Силното струене на въздуха от климатика беше неприятно.
  • Наблюдавахме струенето на водата в реката.

Синоними на струене

Антоними на струене

Как се пише струене

Грешни изписвания: строене, струйене
Думата се пише с у (от корена струя), а не с о (както при строене - от строя).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:струя
Отглаголно съществително име от глагола 'струя'. Свързано с праславянската форма *struja (поток, течение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ламинарно струене
  • струене на светлина