Енциклопения на българския език

капене

[kapɛnɛ]

капене значение:

1. (пряко) Процес на отделяне и падане на течност на капки.
2. (ботаника) Падане на листа, цветове или плодове от растенията.
Ударение
ка́пене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-пе-не
Род
среден
Мн. число
капения
Преходност
непреходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на капене

(пряко)
  • Монотонното капене на чешмата не ми даваше да заспя.
  • Спряхме теча, но капенето продължи още няколко минути.
(ботаника)
  • Есенното капене на листата оголи дърветата в парка.

Синоними на капене

Антоними на капене

Как се пише капене

Грешни изписвания: капане, къпене
Правилната форма за отглаголно съществително от 'капя' е 'капене', въпреки че 'капане' се среща в разговорната реч.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:капати
Звукоподражателен произход (ономатопея) от звука на падаща капка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • постоянно капене
  • капене на вода
  • капене на коса
Фразеологизми:
  • Капка по капка вир става

Популярни търсения и запитвания за капене