изригване
[izˈriɡvɐnɛ]
изригване значение:
1. (геология) Процес на изхвърляне на лава, пепел, газове и скални късове от вулкан.
2. (астрономия) Внезапно отделяне на огромно количество енергия и частици от повърхността на звезда (напр. слънчево изригване).
3. (преносно) Внезапна, силна и неудържима проява на чувства (гняв, смях, радост).
- Ударение
- изрѝгване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-риг-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изригвания
Примери за използване на изригване
(геология)
- Последното изригване на вулкана Етна беше зрелищно.
- Учените предсказаха предстоящото изригване.
(астрономия)
- Слънчевото изригване предизвика смущения в радиовръзките на Земята.
(преносно)
- Неочакваното му изригване на гняв уплаши всички в стаята.
Как се пише изригване
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ригам
Отглаголно съществително от 'изригвам'. Коренът 'риг' е звукоподражателен или свързан със старославянски корени за повръщане/изхвърляне, с представка 'из-' за движение навън.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вулканично изригване
- слънчево изригване
- емоционално изригване