Енциклопения на българския език

благословя

[bɫɐɡosɫoˈvʲa]

благословя значение:

1. (религия) Извършвам ритуално действие (кръстен знак, молитва) за измолване на Божията милост върху някого или нещо; освещавам.
2. (общо) Давам съгласието и одобрението си за нечие действие, обикновено с пожелание за успех.
3. (поетично/остаряло) Възхвалявам, прославям (обикновено Бога).
Ударение
благословя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
бла-го-сло-вя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
благославям
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благословя

(религия)
  • Свещеникът ще благослови водата на Йордановден.
  • Папата излезе да благослови вярващите.
(общо)
  • Бащата реши да благослови брака на дъщеря си.
  • Не мога да благословя това рисковано начинание.
(поетично/остаряло)
  • Душата ми ще благослови Господа.

Антоними на благословя

Как се пише благословя

В свършения вид гласната в корена е 'о' (слов). Формата с 'а' (слав) е характерна за несвършения вид (благослАвям).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благословити
Калка (буквален превод) от гръцкото 'eulogeō'. Съставна дума от 'благо' (добро) + 'слово' (дума) -> 'говоря добро'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • благословя трапезата
  • благословя брака
  • Бог да те благослови
благословя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник