Енциклопения на българския език

разреша

[rɐzrɛˈʃa]

разреша значение:

1. (пряко) Давам съгласие или право на някого да извърши нещо; позволявам.
2. (общо) Намирам отговор или изход от сложна ситуация, задача или проблем.
Ударение
разрешà
Част на речта
глагол
Сричкоделение
раз-ре-ша
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
разреша се
Видова двойка
разрешавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разреша

(пряко)
  • Директорът обеща да разреша отпуската ми за следващата седмица.
  • Ако времето позволи, ще разреша на децата да играят навън.
(общо)
  • Трябва да разреша този спор, преди да е станало твърде късно.
  • Ученикът успя да разреша задачата по математика без чужда помощ.

Антоними на разреша

Как се пише разреша

Грешни изписвания: разрешъ, разреше, ръзреша
Глаголът е от II спрежение. Формата за 1 л. ед.ч. завършва на (аз разреша), а за 3 л. ед.ч. на (той разреши).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:razrěšiti
От 'раз-' (разделяне, разпускане) и 'реша' (вързвам/развързвам - архаично значение, или решавам). В старобългарски 'раздрѣшити' означава 'да развържеш', откъдето идва метафората за освобождаване/позволяване или разплитане на проблем.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разреша проблем
  • разреша конфликт
  • разреша достъп