анатемосам
[ɐnɐˈtɛmosɐm]
анатемосам значение:
1. (Религия) Подложа някого на анатема; отлъча от църквата и прокълна според църковните канони.
2. (Преносно) Осъдя остро, заклеймя или прокълна някого или нещо в обществен или морален смисъл.
- Ударение
- анатѐмосам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- а-на-те-мо-сам
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- анатемосвам
Примери за използване на анатемосам
(Религия)
- Църковният събор реши да анатемоса еретика заради неговите учения.
- Ако не се покае, патриархът ще го анатемоса.
(Преносно)
- Обществото е готово да анатемоса всеки, който наруши установените норми.
- Той анатемоса стария режим в своята реч.
Синоними на анатемосам
Антоними на анатемосам
Как се пише анатемосам
Пише се с е в третата сричка (от гр. *thema*) и с о в суфикса -осам, характерен за глаголи, образувани от съществителни.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἀνάθεμα (anathema)
От гръцкото *ἀνάθεμα* (отлъчване, проклятие), съставено от *ana* (горе) + *tithemi* (поставям) – първоначално 'нещо, посветено на бога', по-късно 'нещо прокълнато'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- анатемосам предателя
- анатемосам учение