Енциклопения на българския език

осветя

[osvɛˈtʲa]

осветя значение:

1. (пряко) Да насоча светлина към нещо или някого; да направя нещо светло.
2. (религия) Да извърша църковен обред за придаване на свещеност (на сграда, предмет, вода и др.).
3. (жаргон/спецслужби) Да разкрия самоличността на таен агент или секретна информация пред обществото.
Ударение
осветя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-све-тя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
осветя се
Видова двойка
осветявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на осветя

(пряко)
  • Слънцето скоро ще освети цялата долина.
  • Трябва да осветиш пътеката с фенерче.
(религия)
  • Патриархът дойде лично да освети новия храм.
(жаргон/спецслужби)
  • Медиите заплашиха да осветят агента под прикритие.

Антоними на осветя

Как се пише осветя

Грешни изписвания: усветя, освета
Пише се с о-. Променливо я в края (в 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч.).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѣтъ / святъ
Думата обединява два омонимични корена: 1. 'свет' (светлина) и 2. 'свят' (свещен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • да освети пътя
  • да освети църква
  • да освети проблем
Фразеологизми:
  • осветявам въпроса

Популярни търсения и запитвания за осветя

осветя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник