добродушен
[dobroˈduʃɛn]
добродушен значение:
1. (характер) Който има добра душа и мек характер; който не е злопаметен и се отнася мило с другите.
- Ударение
- доброду̀шен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- доб-ро-ду-шен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- добродушни
Примери за използване на добродушен
(характер)
- Той беше едър, добродушен човек, който обичаше децата.
- Добродушната му усмивка предразполагаше всички.
Синоними на добродушен
Антоними на добродушен
Как се пише добродушен
Сложна дума, пише се слято с о като съединителна гласна.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:добър + душа
Сложна дума, образувана от основите на прилагателното 'добър' и съществителното 'душа' с наставка '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- добродушен човек
- добродушен старец
- добродушен вид
- добродушен смях