Енциклопения на българския език

злодеяние

[zɫodɛˈjaniɛ]

злодеяние значение:

1. (пряко) Тежко престъпление или изключително лоша, неморална постъпка, причиняваща голяма вреда.
Ударение
злодея̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зло-де-я-ни-е
Род
среден
Мн. число
злодеяния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на злодеяние

(пряко)
  • Извършеното злодеяние потресе целия град.
  • Историята помни много злодеяния по време на войната.

Как се пише злодеяние

Грешни изписвания: злодеянйе, злодияние, злудеяние
Пише се с 'я' (променливо я) след 'е'. Думата завършва на '-ие', характерно за съществителни от среден род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зъло + дѣꙗниѥ
Сложна дума, образувана от основите на 'зло' и 'дело/деяние' (вършене). Калка на гръцката дума κακουργία (kakourgia).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кърваво злодеяние
  • чудовищно злодеяние
  • извършвам злодеяние
злодеяние : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник