престъпление
[prɛstɐˈplɛniɛ]
престъпление значение:
1. (право) Общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
2. (преносно) Действие, което е морално укоримо, погрешно или недопустимо спрямо някакви норми.
- Ударение
- престъплéние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пре-стъп-ле-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- престъпления
Примери за използване на престъпление
(право)
- Кражбата на имущество се квалифицира като престъпление от общ характер.
- Разкриването на тежкото престъпление отне месеци на полицията.
(преносно)
- Истинско престъпление е да оставиш такъв талант да се пропилее.
Синоними на престъпление
Антоними на престъпление
Как се пише престъпление
Пише се с е в първата сричка (представка пре- за преминаване на граница) и с ъ в корена (стъп-вам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прѣстѫплениѥ
Калка (буквален превод по състав) от гръцкото 'parabasis'. Съставена от представка 'пре-' (отвъд, през) и корен, свързан със 'стъпвам'. Буквално означава 'престъпване' на границата на закона или морала.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тежко престъпление
- организирана престъпност
- място на престъплението
- военно престъпление
Фразеологизми:
- на местопрестъплението