Енциклопения на българския език

анархия

[ɐˈnarxijɐ]

анархия значение:

1. (политология) Състояние на обществото, при което липсва държавна власт, правителство или върховен суверен. В политическата философия често се разглежда като форма на социална организация, основана на доброволно сътрудничество без принуда.
2. (преносно) Пълна липса на ред, организация или дисциплина; хаос и безпорядък в дадена система или група.
Ударение
ана̀рхия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-нар-хи-я
Род
женски
Мн. число
анархии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на анархия

(политология)
  • Политическата теория на анархизма се стреми към анархия като висша форма на ред, а не като хаос.
  • След падането на правителството в страната настъпи пълна анархия.
(преносно)
  • В класната стая цареше анархия, докато учителят отсъстваше.
  • Икономическата анархия доведе до хиперинфлация.

Как се пише анархия

Грешни изписвания: анархя, анархиа, анърхия, анархйя
Думата завършва на -ия. При членуване не се губи звукът 'й', но се записва като анархията.

Етимология

Произход:Старогръцки
Оригинална дума:ἀναρχία (anarchia)
Произлиза от старогръцкото 'ἀναρχία', съставено от отрицателната частица 'ἀν-' (без) и 'ἀρχός' (владетел, началник). Буквално означава 'безвластие' или 'липса на водач'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна анархия
  • политическа анархия
  • цари анархия