Енциклопения на българския език

бездушен

[bɛzˈduʃɛn]

бездушен значение:

1. (преносно / характер) Който е лишен от съчувствие, милост и човещина; жесток, коравосърдечен.
2. (пряко / остаряло) Който няма душа, не е жив (за предмети).
Ударение
безду̀шен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-ду-шен
Род
мъжки
Мн. число
бездушни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бездушен

(преносно / характер)
  • Той се отнесе към молбата ми по напълно бездушен начин.
  • Бездушните чиновници не обърнаха внимание на трагедията.
(пряко / остаряло)
  • Камъкът е бездушен предмет.

Как се пише бездушен

Грешни изписвания: бесдушен, бездошен
Пише се със з (представката е без-), въпреки че при изговор се обеззвучава пред д.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без + душа
Образувано от предлога 'без' и съществителното 'душа' с наставка '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бездушен човек
  • бездушно отношение