апостол

[aˈpɔstoɫ]

апостол значение:

1. (религия) Всеки един от дванадесетте най-близки ученици на Исус Христос, избрани от него да проповядват учението му.

2. (история) Деец, посветил се изцяло на велика идея или кауза и работещ неуморно за нейното осъществяване (особено в контекста на Българското възраждане).

Ударение: апòстол
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: а-пос-тол
Род: мъжки
Мн. число: апостоли

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на апостол

(религия)

Свети апостол Павел разпространява християнството сред езичниците.
Иконата изобразява Тайната вечеря с дванадесетте апостоли.

(история)

Васил Левски е наричан Апостола на свободата заради всеотдайната си революционна дейност.
Той бе истински апостол на просвещението в своя край.

Синоними на апостол

ученик, пратеник, проповедник, водач, мисионер, просветител

Как се пише апостол

Грешни изписвания: апостул, апустол

Пише се с о във втората сричка, съгласно гръцкия оригинал. Проверка не може да се направи с ударение, думата е за запаметяване. Когато се отнася за Васил Левски като прозвище, се пише с главна буква – Апостола.

Етимология

Произход:Гръцки

Оригинална дума:ἀπόστολος

Заемка от старогръцки ἀπόστολος (apostolos) – 'пратеник', 'вестител'. Образувано от глагола ἀποστέλλω (apostello) – 'изпращам'. В старобългарския навлиза през църковната литература.

Употреба

Чести словосъчетания:

Апостола на свободата
светите апостоли
апостолска дейност