Енциклопения на българския език

проповедник

[propoˈvɛdnik]

проповедник значение:

1. (религия) Лице, което произнася проповеди; свещеник или мисионер, който разпространява религиозно учение.
2. (преносно) Защитник и разпространител на някаква идея, учение или морал.
Ударение
проповèдник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-по-вед-ник
Род
мъжки
Мн. число
проповедници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на проповедник

(религия)
  • Младият проповедник събра стотици вярващи на площада.
  • Той беше известен като пламенен проповедник на християнските ценности.
(преносно)
  • Той стана проповедник на здравословния начин на живот.
  • Проповедниците на новата икономическа теория срещнаха съпротива.

Как се пише проповедник

Думата се пише с е в корена (вед), произлизащо от ятовата гласна (ѣ). Проверка: проповед.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:проповѣдьникъ
Наследник на старобългарската дума, образувана от 'проповѣдь' (проповед) + суфикс '-никъ'. Коренът 'вед' (знам, вещая) е с индоевропейски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • странстващ проповедник
  • църковен проповедник
  • пламенен проповедник
проповедник : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник