пратеник
[ˈpratɛnik]
пратеник значение:
1. (пряко) Лице, което е изпратено някъде с определена задача, поръчение или съобщение.
- Ударение
- пра̀теник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пра-те-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пратеници
Примери за използване на пратеник
(пряко)
- Царят изпрати пратеник с писмо до съседното кралство.
- Специалният пратеник на ООН пристигна за преговори.
Синоними на пратеник
Как се пише пратеник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пратя
Производна от глагола *пратя* (изпращам) с наставката за деятел *-ник*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- специален пратеник
- божи пратеник