отлъчване
[otˈɫɤt͡ʃvɐnɛ]
отлъчване значение:
1. (общо) Отделяне на някого или нещо от група, стадо или общност.
2. (църковно/юридическо) Официално изключване от църковна общност или организация като наказание.
- Ударение
- отлъ'чване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-лъч-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- отлъчвания
Примери за използване на отлъчване
(общо)
- Отлъчването на болните овце от стадото е превантивна мярка.
- Детето преживя тежко временното отлъчване от майка си.
(църковно/юридическо)
- Заради ересите си той беше наказан с отлъчване от църквата.
- Заповедта за отлъчване от партията влезе в сила веднага.
Синоними на отлъчване
Антоними на отлъчване
Как се пише отлъчване
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отъ + лѫчити
Образувано от представка 'от-' и старобългарския глагол 'лѫчити' (деля, разделям). Сродна с думите за раздяла в славянските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- отлъчване от църквата
- временно отлъчване
- насилствено отлъчване