заклеймяване
[zɐklɛjˈmʲavɐnɛ]
заклеймяване значение:
1. (преносно) Публично и остро осъждане или порицаване на нечия постъпка, поведение или явление; изразяване на силно възмущение.
2. (пряко) Действието по поставяне на клеймо (печат) върху нещо или някого.
- Ударение
- заклеймя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зак-лей-мя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- заклеймявания
Примери за използване на заклеймяване
(преносно)
- Резолюцията на ООН включваше остро заклеймяване на насилието.
- Нейната реч беше изпълнена със заклеймяване на корупционните практики.
(пряко)
- Предстои масовото заклеймяване на добитъка във фермата.
Синоними на заклеймяване
Антоними на заклеймяване
Как се пише заклеймяване
Думата се пише с я след м. При образуване на множествено число (заклеймявания) окончанието е -ия.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:клеймо
Произлиза от глагола 'заклеймявам', който се базира на съществителното 'клеймо' (печат, знак). Исторически свързано с поставянето на дамга (знак за собственост или позор) върху животни или престъпници.
Употреба
Чести словосъчетания:
- публично заклеймяване
- остро заклеймяване
- морално заклеймяване