Цонко

Името Цонко има чисто български и славянски произход. То се е формирало на базата на народната езикова традиция.

• Най-често се разглежда като умалителна или видоизменена форма на името Цоньо, което от своя страна е производно на Стоян (чрез преход: Стоян -> Стойо -> Цойо -> Цоньо -> Цонко).
• Според някои източници, то може да бъде и далечна производна на гръцкото име Стефан (чрез Стефан -> Течо -> Цонко), но връзката със Стоян е по-директна и широко приета в етимологията.
• Наставката „-ко“ е типична за българските мъжки имена и придава гальовен или умалителен смисъл.

Значението на името Цонко е пряко свързано с корена на името Стоян.

• „Да стои“, „да остане“ – в миналото името е давано с магическа заклинателна цел: детето да остане живо, да не умира (особено в семейства, където е имало висока детска смъртност).
• „Здрав“, „Устойчив“ – символизира устойчивостта на рода и живота.
• Тъй като е умалителна форма, носи и нюанс на „малкия“, „любимия“ в семейството.

Името Цонко е характерно за периода на Българското възраждане (XVIII – XIX век) и първата половина на XX век.

• То е било особено разпространено в планинските райони на Стара планина, Северна България и Тракия.
• В историческите архиви името се среща сред списъците на опълченци, занаятчии и ктитори на църкви.
• Носено е от различни хайдути и местни революционери, макар и да не е толкова известно колкото имената на големите войводи.

В България: В момента името Цонко се класифицира като традиционно, но затихващо (архаично). То е много по-често срещано сред по-възрастното поколение (родени преди 1980 г.). Сред новородените в XXI век името е изключителна рядкост, тъй като съвременните родители предпочитат или интернационални имена, или възвръщат пълните форми като Стоян или Калоян.

По света: Името е уникално за България и не се среща в други култури, освен в малки общности на българската диаспора.

В българската литература и изкуство името Цонко често се използва за изграждане на битови образи.

• Среща се в разкази на Елин Пелин, Йордан Йовков и Чудомир, където персонажите с това име обикновено са простодушни селяни, честни работници или колоритни зевзеци.
• Името носи заряд на „народност“ и „земност“, поради което рядко се използва за аристократични или отрицателни персонажи в поезията.
• В хумористичния фолклор Цонко често е името на „нашия човек“ – хитрецът или потърпевшият в битови ситуации.

Имен ден: Хората с името Цонко нямат фиксирана дата в църковния календар само за това име, но традиционно празнуват на:

• Стефановден (27 декември) – поради връзката със Стефан/Венцислав (чрез значението за „венец“ или народни аналогии).
• Архангеловден (8 ноември) или Игнажден – дните, на които празнуват и имената, свързани със Стоян.
• Цветница – понякога се асоциира с цветни имена или като производно на Цонка/Цветан.

Женски вариант: Цонка.