Запрян

Името Запрян има изцяло български, славянски произход. Етимологията му произлиза директно от стария глагол „запирам“ или „запря“, което означава „да спра“, „да преградя“ или „да задържа“.

Това име спада към специална категория в българската антропонимия – т.нар. защитни (апотропейни) имена. Те не са създавани с цел естетика, а са носели магическа, заклинателна функция според народните вярвания.

Значението на името е буквално „спрян“ или „запрян“. Символиката му е дълбока и понякога двойствена:

• Против смъртта (най-често): Давало се е на дете в семейства, където предходните деца са умирали (мъртвородени или починали в ранна възраст). Вярвало се е, че името ще „запре“ (спре) морът и смъртта, и това дете ще остане живо.
• Против раждаемостта (по-рядко): В многодетни семейства се е давало с надеждата да се „спре“ раждането на повече деца, ако родителите са били изнемощели от грижи.

Историческите данни сочат, че името е било широко разпространено в периодите на висока детска смъртност по българските земи (XVIII – началото на XX век).

Географски, името Запрян е изключително характерно за Тракия (Пловдивско, Пазарджишко, Старозагорско, Хасковско) и части от Родопите. В Северна и Западна България се среща значително по-рядко, където аналози с подобно значение са имена като Стойко (да стои, да остане) или Трайко (да трае).

В България: Към днешна дата името Запрян се среща предимно сред представителите на по-възрастното поколение и средната възраст. Популярността му сред новородените е ниска, тъй като съвременните родители рядко избират имена със заклинателен характер.

По света: Името е ендемично за България. То е практически непознато в чужбина, освен в рамките на българските емигрантски общности.

В изкуството и литературата името Запрян носи силен заряд на народопсихологията. То често се използва от писатели-белетристи (особено тези от Тракийския край), за да обрисуват:

• Образи на корави, земни и трудолюбиви българи.
• Герои, свързани дълбоко със земята и селския бит.

Не се среща често в романтичната поезия, но е колоритен елемент в битовата проза и хумористичните разкази.

Женски еквивалент: Съществува женска форма на името – Запрянка, която носи същата символика.

Имен ден: В църковния календар няма светец с името Запрян. Поради тази причина носителите на името празнуват по традиция на:

• Стефановден (27 декември) – най-често.
• Архангеловден (8 ноември).

Известни личности: Запрян Запрянов (български архитект и заместник-министър), както и множество спортисти (борци, щангисти), което отговаря на „силата“ и „устойчивостта“, вложени в името.