Стефанка

Името Стефанка е женска форма на популярното мъжко име Стефан.

Корените му са в древногръцкия език, произлизайки от думата stephanos (στέφανος). В българската именна традиция то навлиза чрез християнството и е тясно свързано с почитането на светците.

Основното значение на името идва от гръцкия превод на корена:

• „Венец“
• „Корона“
• „Овенчан“ (с лавров венец за победа)

Символиката зад името носи идеята за победа, слава и царственост. Жените с това име често се асоциират със силен характер и лидерски качества.

Исторически името се утвърждава в България благодарение на култа към Свети първомученик Стефан. През епохата на Възраждането и началото на XX век, окончанието „-ка“ е било изключително характерно за образуване на женски имена от мъжки корени (Иван-Иванка, Стефан-Стефанка), което прави името класически представител на българската традиция.

В България: Името е било изключително разпространено през средата на миналия век. Днес то се среща по-често сред по-възрастното поколение. При новородените името Стефанка отстъпва място на по-модерно звучащите форми като Стефани, Стефания или кратката форма Стефка.

По света: Тази конкретна форма (с наставката „-ка“) е специфична почти изцяло за България и някои славянски общности, докато коренът „Стефан“ е интернационален.

Името Стефанка присъства осезаемо в българския фолклор.

• Среща се в множество народни песни, възпяващи бита и любовните трепети на българите (напр. „Болна лежи Стефанка“).
• В литературата и изкуството името често се използва за изграждане на образа на традиционната, работлива и скромна българка от миналото.

Имен ден: Носителките на името празнуват на 27 декември (Стефановден) – третия ден на Коледа.

Съкратени и галени форми: Най-често се използват обръщенията Стефка, Кека, Стефи или Фани.