Стана

Името Стана има древен славянски произход и е едно от най-традиционните български имена.

• Етимологията му идва от глагола „ставам“, „стоя“ или корена „стан“.
• Възникнало е като самостоятелно лично име, макар по-късно да се асоциира и като кратка форма на композитни имена като Станислава.
• То е част от т.нар. „защитни имена“, създадени от народа с конкретна магическа цел.

Значението на името Стана е дълбоко символично и е свързано със старите народни вярвания за живота и смъртта:

• „Да остане“ / „Да се задържи“: В миналото, когато детската смъртност е била висока, родителите са кръщавали децата си Стана или Станчо с надеждата и заклинанието детето да оцелее, „да остане“ живо и да се „застои“ на този свят.
• „Твърда и непоколебима“: Името носи вибрацията на устойчивост, стабилност и сила на характера.
• „Да престане“: В някои региони се е вярвало, че ако се раждат само момичета или децата умират, името Стана ще накара лошото да „престане“.

Името Стана е документално засвидетелствано в българските земи от векове. То е било изключително разпространено през Османското владичество и Възраждането.

Историческите регистри показват, че:

• През XVIII и XIX век Стана е едно от топ 10 най-често срещани женски имена в българските села.
• Името се свързва и с хайдушкото движение. Макар и по-рядко споменавани от мъжете, съществуват легенди за жени с това име (или производното Станка), които са помагали на четите или са участвали в съпротивата.

Популярността на името варира драстично през годините:

• В миналото: До средата на XX век името е масово разпространено в цяла България.
• Днес: В съвременна България името Стана се среща рядко при новородените и се възприема като архаично или „бабино“ име. По-модерните родители предпочитат форми като Станислава или Симона.
• По света: Името се среща и в други славянски държави, особено в Сърбия, Черна гора, Хърватия и Северна Македония, където също се счита за традиционно.

Името Стана заема централно място в българския фолклор и литература:

• Народни песни: Името присъства в стотици народни песни от всички фолклорни области. Често срещан мотив е възпяването на моминската хубост: „Стано, Стано, бяла Стано“ или „Стани, Стано, господине“.
• Литература: Класици на българската литература като Йордан Йовков и Елин Пелин използват името (или вариацията Станка) за свои героини, олицетворяващи традиционната българка – трудолюбива, скромна, но и със силен дух.
• Изобразително изкуство: Образът на „Стана“ често е събирателен за портрети на българки в народни носии от стари майстори.

Имен ден: Носещите името Стана нямат твърдо фиксирана дата в църковния календар, но по традиция празнуват на:

• Стефановден (27 декември) – най-често, поради звуковата близост и общия корен „венче/стабилност“.
• Някои празнуват и на Свети Дух или Архангеловден.

Сродни и умалителни форми: Станка, Станислава, Станимира, Таня (като съкращение в по-ново време).

Мъжки еквиваленти: Станчо, Стамен, Станислав, Стоян.