Цоко

Името Цоко е традиционно българско мъжко име с корени в славянската именна система. То е типичен представител на умалителните и гальовни форми, които с времето са се наложили като самостоятелни лични имена.

• Произход от други имена: Най-често се разглежда като производно или съкратено от имена като Цоньо, Цонко, Цветан, а в някои региони и като дериват на Стоян (чрез формата Стойцо -> Цоко) или Стефан.
• Езикова структура: Образувано е чрез корена „Цо-“ и мъжкия умалителен суфикс „-ко“, който е изключително разпространен в българската ономастика (напр. Митко, Ванко, Петко).

Тъй като Цоко е предимно производно име, неговото значение се припокрива със значението на основното име, от което произлиза в конкретния род или регион:

• Ако се възприема като производно на Цоньо/Цонко (които често идват от Стоян), то носи значението на „да стои“, „да остане жив“, „здрав“ и „непоклатим“.
• Ако се свързва с корена на Цветан, символизира „цвете“, „разцъфване“ и „хубост“.
• В по-стари тълкувания, звукът „Ц“ в началото на името се е асоциирал с „цял“ (здрав, неповреден).

Името Цоко е било широко разпространено в България през периода на Възраждането (XVIII-XIX век) и началото на XX век, особено в селските райони и малките планински градове.

• Регионално разпространение: Историческите данни сочат силна концентрация на името в Централна Северна България (Ловешко, Троянско, Тетевенско) и Подбалкана.
• Исторически личности: Една от известните фигури е Цоко Бунов – съратник на Васил Левски и участник в революционното движение в Орханийския край (дн. Ботевградско).
• Името се среща в османски данъчни регистри като име на глави на домакинства, което свидетелства за неговата официална употреба още преди Освобождението.

Към днешна дата популярността на името Цоко следва следните тенденции:

• В България: В момента името се счита за архаично (старинно) и се среща изключително рядко сред новородените. Повечето носители на името са хора от по-старото поколение. То попада в категорията на изчезващите традиционни имена, отстъпвайки място на по-модерни или възродени стари владетелски имена.
• По света: Името е ендемично за България и няма популярност извън пределите на страната, освен сред българските емигрантски общности, където се носи като родова памет.

В българската литература и изкуство името Цоко често се използва за изграждане на образи от народа – обикновени, трудолюбиви или понякога хитри селяни.

• Бит и фолклор: Среща се в народни приказки и анекдоти, често в тандем с други традиционни имена (напр. „Гешо и Цоко“), символизирайки типичния нашенски нрав.
• Хумористична нотка: Поради звученето си, в по-късни фейлетони и хумористични разкази, името понякога се използва за персонажи, които са простодушни или леко комични, но с добра душа.
• Присъства в творчеството на автори, описващи селския бит от началото на миналия век, като второстепенен, но колоритен персонаж.

Допълнителни любопитни факти за името:

• Имен ден: Носителите на името Цоко нямат фиксирана дата в църковния календар само за това име. Те обикновено празнуват на:
  • Цветница (ако името се свързва с Цветан/Цонко).
  • Стефановден (ако в рода се приема за производно на Стоян/Стефан).
  • Архангеловден (в някои краища).
• Женски аналог: Женският вариант на името е Цока, което също се среща рядко в наши дни.
• Галени форми: Цоче, Цоцо.