Стефко

Името Стефко е българска умалителна и гальовна форма на класическото мъжко име Стефан.

• Произходът му е древногръцки, идващ от думата Stephanos (Στέφανος).
• Формата с наставката „-ко“ е типично славянска и се е формирала на българска почва, за да придаде емоционален нюанс на близост и обич към носителя.

Буквалното значение на първоизточника на името е „венец“ или „корона“.

Тълкуванията включват:

• „Овенчан със слава“;
• „Победител“;
• „Кралски“ (поради символиката на короната).

Самата наставка „-ко“ не променя семантичното значение, а само социалния контекст на името, правейки го „Малкият Стефан“.

Историческите корени на името са свързани с разпространението на християнството и култа към Свети първомаченик Стефан.

В българските исторически регистри от XIX и XX век формата „Стефко“ често се среща записана като официално лично име, а не само като прякор, особено в селските райони и малките градове, където традицията на умалителните имена е силна.

В България: Името Стефко е добре познато, но като официална регистрация отстъпва значително на „Стефан“ (което е едно от най-често срещаните имена в страната). Въпреки това, почти всеки Стефан в детството или в семейния кръг е наричан Стефко.

По света: Тази конкретна морфологична форма е характерна почти изключително за България и Северна Македония. Международните еквиваленти са Стив (САЩ/UK), Етиен (Франция), Ищван (Унгария) и Стефано (Италия).

В изкуството и литературата името Стефко често се асоциира с:

• Герои от детската литература – символ на палавото и жизнерадостно дете;
• Персонажи от битови разкази и фейлетони, описващи „малкия човек“ или добрия съсед.

Звученето му предразполага към рими и често се среща в хумористични или детски стихчета, за разлика от по-строгото „Стефан“.

Имен ден: Всички носещи името Стефко празнуват на 27 декември – Стефановден.

Допълнителни факти:

• Женски еквивалент: Стефка (изключително популярно име в България).
• Сродни умалителни форми: Стефчо, Чефо, Течо.
• Планета покровител според нумерологията: Юпитер.