Енциклопения на българския език

ютия

[juˈtijɐ]

ютия значение:

1. (пряко) Битов електроуред или (в миналото) метален уред, нагряван с въглища, който служи за гладене на тъкани и дрехи чрез топлина и натиск.
2. (преносно) Ограничен, глупав или недосетлив човек (жаргонна употреба).
Ударение
ютѝя
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ю-ти-я
Род
женски
Мн. число
ютии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ютия

(пряко)
  • Забравих ютията включена и трябваше да се върна.
  • Старата ютия с въглища стоеше като антика на рафта.
(преносно)
  • Голяма е ютия, нищо не разбра от обяснението.

Синоними на ютия

Антоними на ютия

Как се пише ютия

Грешни изписвания: ютиа, юти-я, ютйя
Думата завършва на -ия. При членуване се добавя -та (ютията), а в множествено число окончанието е -ии (ютии).

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:ütü
Заета от турската дума *ütü* (гладене, ютия). В навлизането си в българския език претърпява фонетична адаптация, като запазва значението си на битов уред.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • парна ютия
  • ютия с парогенератор
  • гладя с ютия