интелект
[intɛˈlɛkt]
интелект значение:
1. (Психология) Способността на човека да мисли, разсъждава, възприема и осмисля сложни идеи, да учи от опит и да решава проблеми.
2. (Преносно) Съвкупност от хора на умствения труд; интелигенция (по-рядка употреба в съвременния език).
3. (Технологии) Изчислителна мощ и способност за обработка на информация при машини (напр. изкуствен интелект).
- Ударение
- интеле'кт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-те-лект
- Род
- мъжки
- Мн. число
- интелекти
Примери за използване на интелект
(Психология)
- Тя притежава висок природен интелект.
- Емоционалният интелект е също толкова важен, колкото и когнитивният.
(Преносно)
- Интелектът на нацията трябва да бъде подкрепян.
(Технологии)
- Системата разполага с изкуствен интелект за разпознаване на образи.
Синоними на интелект
Антоними на интелект
Как се пише интелект
Думата се пише с е във втората сричка: интелект. Често се бърка поради редукция на гласната при изговор.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:intellectus
От латинското 'intellectus' (разбиране, познание), дериват на глагола 'intellegere' (разбирам, възприемам). Думата е навлязла в българския език през западноевропейските езици или руски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкуствен интелект
- емоционален интелект
- висок интелект
- среден интелект