щърбав
[ʃtɤrbɐf]
щърбав значение:
1. (анатомия) Който е без един или няколко зъба (за човек или животно).
2. (предмети) Който има отчупено парче по края, назъбен, с нарушена цялост (за съд, сечиво и др.).
- Ударение
- щъ'рбав
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- щър-бав
- Род
- мъжки
- Мн. число
- щърбави
Примери за използване на щърбав
(анатомия)
- Детето се усмихна с щърбавата си уста.
- Старецът беше останал съвсем щърбав.
(предмети)
- Не ми давай вода в тази щърбава чаша.
- Ножът беше стар и щърбав.
Как се пише щърбав
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*ščьrbъ
Свързана с думата 'щърб' (недостатък, липса на парче). Среща се в повечето славянски езици със значение на назъбен или с липсващи части.
Употреба
Чести словосъчетания:
- щърбава баба
- щърбав гребен
- щърбава ограда
Популярни търсения и запитвания за щърбав
какво е щърбав, щърбав или щрабав, щърбав или штърбав, щърбав или щърбаф, щърбав или щарбав, щърбав или щърбъв, щрабав или штърбав, щрабав или щърбаф, щрабав или щарбав, щрабав или щърбъв, штърбав или щърбаф, штърбав или щарбав, штърбав или щърбъв, щърбаф или щарбав, щърбаф или щърбъв, щарбав или щърбъв