Енциклопения на българския език

нащърбен

[nɐˈʃtɤrbɛn]

нащърбен значение:

1. (пряко) Който има отчупени крайчета, неравности или липсващи парчета по ръба; назъбен вследствие на счупване.
2. (преносно) Който е претърпял увреждане, накърняване (за авторитет, чест, финанси).
Ударение
нащъ̀рбен
Част на речта
прилагателно име, причастие
Сричкоделение
на-щър-бен
Род
мъжки
Мн. число
нащърбени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нащърбен

(пряко)
  • Тя пиеше кафе от нащърбена чаша.
  • Ножът беше нащърбен от дългата употреба и не режеше добре.
(преносно)
  • След скандала авторитетът му беше сериозно нащърбен.
  • Бюджетът на фирмата е нащърбен от непредвидените разходи.

Как се пише нащърбен

Пише се с щ и ъ в корена. Окончанието за минало страдателно причастие е -ен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:нащърбя
Минало страдателно причастие от глагола 'нащърбя', произлизащ от 'щърб' (с липсващ зъб/парче).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нащърбен нож
  • нащърбена чиния
  • нащърбен авторитет