Енциклопения на българския език

шуртене

[ˈʃurtɛnɛ]

шуртене значение:

1. (пряко) Силно и звучно течене на струя течност.
Ударение
шу́ртене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
шур-те-не
Род
среден
Мн. число
шуртения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на шуртене

(пряко)
  • Чуваше се само монотонното шуртене на водата от чешмата.
  • Спуканата тръба предизвика силно шуртене в банята.

Синоними на шуртене

Антоними на шуртене

Как се пише шуртене

Грешни изписвания: шъртене, шортене
Пише се с у. Суфиксът е -ене, тъй като глаголът 'шуртя' е от II спрежение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:шуртя
Отглаголно съществително от глагола 'шуртя'. Коренът е звукоподражателен, имитиращ шума на течаща вода.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • шуртене на вода
  • шуртене на кръв