клин
[klin]
клин значение:
1. (техника) Инструмент или детайл (от дърво или метал) с форма на остра триъгълна призма, използван за разцепване, пристягане или повдигане.
2. (шивачество) Триъгълно парче плат, вмъкнато в дреха за разширяване или украса; също вид панталон, плътно прилепващ по краката (легинси).
3. (военно дело) Боен строй във форма на триъгълник с върха напред.
4. (разговорно) Много силен студ, мраз (остаряло или диалектно значение).
- Ударение
- клѝн
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- клин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- клинове
Примери за използване на клин
(техника)
- Забиха клин в цепнатината, за да разцепят дънера.
(шивачество)
- Полата имаше вградени клинове за повече обем.
- Тя облече черен клин за тренировката.
(военно дело)
- Войските настъпиха в клин.
(разговорно)
- Навън е страшен клин.
Синоними на клин
Антоними на клин
Как се пише клин
Грешни изписвания: клйн
Пише се с и.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:klinъ
Общославянска дума със значение на заострено парче дърво. Сродна с латвийското *klēnis*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дървен клин
- забивам клин
Фразеологизми:
- клин клина избива
- забивам клин между тях