Енциклопения на българския език

човечец

[t͡ʃoˈvɛt͡ʃɛt͡s]

човечец значение:

1. (пряко) Малък, дребен на ръст човек.
2. (преносно) Беден, незначителен или окаян човек, към когото се изпитва съжаление или съчувствие; безобиден човек.
Ударение
човѐчец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чо-ве-чец
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
човечеца (бройна форма) / човечета (умалително за фигури, но рядко за хора в този смисъл)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на човечец

(пряко)
  • В стаята влезе един свит човечец с протрито палто.
(преносно)
  • Той беше добър човечец, който никога на никого не правеше лошо.
  • Какво да го правиш, горкия човечец, едва свързва двата края.

Синоними на човечец

Антоними на човечец

Как се пише човечец

Грешни изписвания: човечъц, чувечец
Пише се с е във втората и третата сричка.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:човек
Умалителна форма на думата 'човек', образувана с наставката '-ец'. Често носи емоционален заряд на съжаление или снизходителност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • добър човечец
  • свит човечец
  • беден човечец