великан
[vɛliˈkan]
великан значение:
1. (митология/приказки) Фантастично същество с човешки облик, но с огромни размери и свръхестествена сила.
2. (пряко) Човек с извънредно голям ръст.
3. (преносно) Личност с изключителни способности, талант или заслуги в дадена област.
- Ударение
- велика'н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ве-ли-кан
- Род
- мъжки
- Мн. число
- велика'ни
Примери за използване на великан
(митология/приказки)
- В приказката юнакът победи триглавия великан.
- Великаните живееха високо в планините.
(пряко)
- Баскетболистът беше истински великан сред феновете си.
(преносно)
- Левски е великан на българската революция.
- Той е интелектуален великан на своето време.
Антоними на великан
Как се пише великан
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:велий
Произлиза от корена на старобългарското прилагателно 'велий' (голям) + наставка '-кан' (срв. с 'велик').
Употреба
Чести словосъчетания:
- добродушен великан
- снежен великан