Енциклопения на българския език

чобанин

[tʃo'banin]

чобанин значение:

1. (селско стопанство) Човек, който пасе добитък (обикновено овце); овчар.
2. (преносно/обидно) Груб, невъзпитан или прост човек.
Ударение
чоба̀нин
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чо-ба-нин
Род
мъжки
Мн. число
чобани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чобанин

(селско стопанство)
  • Старият чобанин изведе стадото на паша рано сутринта.
(преносно/обидно)
  • Държи се като чобанин на масата.

Синоними на чобанин

Антоними на чобанин

Как се пише чобанин

Грешни изписвания: чубанин, чобънин, чобанйн
Пише се с о в първата сричка. В множествено число наставката -ин отпада: чобани.

Етимология

Произход:Персийски
Оригинална дума:šubān
През турски (çoban) от персийски (šubān), означаващо 'пастир на добитък'.

Употреба

Фразеологизми:
  • цар и чобанин