Енциклопения на българския език

интелигент

[inteliˈgɛnt]

интелигент значение:

1. (социология) Човек, който се занимава с умствен труд, притежава високо образование и разностранна култура; представител на интелигенцията.
Ударение
интелигѐнт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-те-ли-гент
Род
мъжки
Мн. число
интелигенти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на интелигент

(социология)
  • Той беше типичен градски интелигент с очила и книга в ръка.
  • Селските учители бяха първите интелигенти в района.

Синоними на интелигент

Антоними на интелигент

Как се пише интелигент

Думата следва латинския корен, като гласните се изписват и-е-и-е (интелигент).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:intelligens
Заета през руски или немски от латинското *intelligens* (знаещ, разбиращ), сегашно деятелно причастие на *intelligere*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • градски интелигент
  • гнида интелигентска (обидно)