Енциклопения на българския език

пастир

[pɐˈstir]

пастир значение:

1. (пряко) Човек, който пасе и се грижи за стадо добитък (овце, кози, крави).
2. (религия/преносно) Духовен наставник, свещеник или проповедник, който се грижи за 'духовното стадо' (вярващите).
Ударение
пасти'р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пас-тир
Род
мъжки
Мн. число
пастири
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пастир

(пряко)
  • Пастирът изведе овцете на поляната рано сутринта.
  • Старият пастир свиреше тъжна мелодия на кавала си.
(религия/преносно)
  • Той беше добър пастир за своите енориаши и им помагаше в трудни моменти.
  • Епископът отправи послание към пастирите и миряните.

Как се пише пастир

Грешни изписвания: пастер, пъстир, пастйр
Думата се пише с и в последната сричка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пастырь
Стара славянска дума (срв. латински pastor), запазена в съвременния български език. Коренът е свързан с глагола 'паса'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • добрият пастир
  • духовен пастир