Енциклопения на българския език

овчар

[ofˈtʃar]

овчар значение:

1. (Селско стопанство) Човек, чиято професия или занимание е да пасе и да се грижи за стадо овце.
Ударение
овча'р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ов-чар
Род
мъжки
Мн. число
овчари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на овчар

(Селско стопанство)
  • Старият овчар изведе стадото на паша рано сутринта.
  • Кучетата помагаха на овчаря да събере разпилените животни.

Синоними на овчар

Как се пише овчар

Грешни изписвания: овчари, увчар, овчър
Пише се с 'о' в началото (от овца). В множествено число е 'овчари'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:овца
Производна дума от съществителното 'овца' с наставката за деятел '-ар', претърпяла фонетична промяна (палатализация) ц -> ч.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • овчарска гега
  • овчарско куче
  • овчарски скок
Фразеологизми:
  • Сам си бях овчар, сам си ги изядох