черта

[t͡ʃɛrˈta]

черта значение:

1. (геометрия / графика) Тясна и дълга следа върху повърхност, направена с пишещо средство или инструмент; линия.

2. (преносно) Характерна особеност, белег или качество на човек или явление.

3. (анатомия) Линия или очертание на лицето (в мн.ч.).

4. (абстрактно) Граница, предел.

Ударение: черта̀
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: чер-та
Род: женски
Мн. число: черти

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на черта

(геометрия / графика)

Ученикът начерта права черта с молива.

(преносно)

Любопитството е основна черта на нейния характер.

(анатомия)

Тя имаше правилни и красиви черти на лицето.

(абстрактно)

Това премина всякаква черта на благоприличие.

Синоними на черта

линия, резка, щрих, качество, особеност, белег, характеристика, очертание, профил, граница, предел, рубикон

Как се пише черта

Грешни изписвания: чарта, чирта

Думата се пише с е в корена. Проверката може да се направи с формата за множествено число или сродни думи, където гласната е под ударение, но в случая чЕрти не променя ударението. Исторически корен.

Етимология

Произход:Праславянски

Оригинална дума:*čьrta

Произлиза от праславянската дума *čьrta, свързана с глагола *čьrtati (чертая, режа). Първоначалното значение е било 'резка', 'вдлъбнатина', направена с остър предмет.

Употреба

Чести словосъчетания:

характерна черта
дебела черта
правилни черти

Фразеологизми:

тегля чертата
слагам черта
под черта