очертание
[ot͡ʃɛrˈtaniɛ]
очертание значение:
1. (пряко) Външна линия, която ограничава формата на предмет или фигура; контур.
2. (география/техника) Граница на площ или обект.
- Ударение
- очерта'ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-чер-та-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- очертания
Примери за използване на очертание
(пряко)
- В мъглата се виждаха само очертанията на сградите.
- Художникът нахвърли очертанията на портрета.
(география/техника)
- Очертанията на бреговата ивица са се променили.
Антоними на очертание
Как се пише очертание
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:черта
Произлиза от глагола 'очертая', който е образуван от представка 'о-' и корен 'черта' (линия) + наставка '-ние'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неясни очертания
- очертания на фигура
- груби очертания
Фразеологизми:
- в груби очертания