Енциклопения на българския език

щрих

[ʃtrix]

щрих значение:

1. (изобразително изкуство) Къса линия или черта, чрез която се изгражда изображение при рисуване или гравиране.
2. (преносно) Отделна подробност, елемент от описание, характер или творба.
Ударение
щрѝх
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
щрих
Род
мъжки
Мн. число
щрихи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на щрих

(изобразително изкуство)
  • Художникът нанесе последните щрихи върху платното.
  • Рисунката се отличава с уверен и плътен щрих.
(преносно)
  • Това добавя още един интересен щрих към неговия портрет.
  • В разказа има хумористични щрихи.

Как се пише щрих

Грешни изписвания: щриг, штрих, щрйх
Думата започва с буквата щ (щт). В края се пише х, което се чува отчетливо.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Strich
Заемка от немското 'Strich' (черта, линия).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • финален щрих
  • щрих код
щрих : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник