Енциклопения на българския език

рубикон

[rubiˈkɔn]

рубикон значение:

1. (преносно) Решителна стъпка, след която няма връщане назад.
2. (история) Малка река в Северна Италия, историческа граница между Рим и Цизалпийска Галия.
Ударение
Рубико̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
Ру-би-кон
Род
мъжки
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рубикон

(преносно)
  • С подаването на оставката той премина своя Рубикон.
  • Решението да емигрира беше неговият Рубикон.
(история)
  • Цезар пресича Рубикон с думите 'Жребият е хвърлен'.

Как се пише рубикон

Грешни изписвания: рубикон, робикон, рубйкон, рубикун
Пише се с главна буква, тъй като е собствено име, дори когато се използва в преносен смисъл във фразеологизми.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:Rubico
Името на река в Италия, която Юлий Цезар пресича през 49 г. пр.н.е., нарушавайки закона и започвайки гражданска война.

Употреба

Фразеологизми:
  • минавам Рубикон
  • пресичам Рубикон