Енциклопения на българския език

цинизъм

[t͡siˈnizɐm]

цинизъм значение:

1. (етика) Грубо, безсрамно и предизвикателно отношение към общоприетите норми на морала и благоприличието; липса на уважение към ценностите.
2. (разговорно) Нецензурна дума или израз; мръсотия.
3. (философия) Учението на древногръцката школа на киниците.
Ударение
цини'зъм
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ци-ни-зъм
Род
мъжки
Мн. число
цинизми
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на цинизъм

(етика)
  • Коментарът му беше изпълнен с цинизъм и пренебрежение към жертвите.
  • В поведението му прозираше неприкрит цинизъм.
(разговорно)
  • Филмът е пълен с цинизми и не е подходящ за деца.
  • Не употребявай цинизми пред родителите си.
(философия)
  • Диоген е най-яркият представител на античния цинизъм.

Антоними на цинизъм

Как се пише цинизъм

Грешни изписвания: ценизъм, цинизам, цйнизъм, цинйзъм
Пише се с и в корена (цин-) и завършва на -изъм.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:κυνισμός
От гръцкото 'kynismos', свързано с философската школа на киниците (от 'kyon' - куче), известни с пренебрежението си към обществените норми.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям цинизъм
  • неприкрит цинизъм
  • проява на цинизъм